Fé
f · /f/
богатство, добитък
Азбука на младшия футарк
Младшият футарк е руническата азбука, използвана в Скандинавия през по-голямата част от епохата на викингите. Неговите 16 дълностволови руни са опростена по-късна форма на старшия футарк.
16 руни · ок. 8.–12. век сл. н.е.
Úr
u · /u(ː)/
дъжд
Þurs
þ · /θ/
великан
Óss
o · /o(ː)/
бог, един от асите
Reið
r · /r/
езда, пътуване
Kaun
k · /k/
язва, цирей
Hagall
h · /h/
градушка
Nauðr
n · /n/
нужда, беда
Íss
i · /i(ː)/
лед
Ár
a · /a(ː)/
година, реколта, изобилие
Sól
s · /s/
слънце
Týr
t · /t/
богът Тир
Bjarkan
b · /b/
бреза
Maðr
m · /m/
човек
Lögr
l · /l/
вода, езеро
Ýr
ʀ · possibly /ʀ/
тис
История
Младшият футарк се развива от старшия около 8. век сл. н.е., като намалява броя на руните от 24 на 16. Дълностволовите форми се използват в повечето рунически надписи в Скандинавия през епохата на викингите.
След епохата на викингите руническият ред отново е приспособен като средновековни руни, а по-късно и като далекарлийски руни, използвани в части от Швеция до началото на 20. век.
Източници
Редът и формите на знаците следват Unicode; имената и звуците са възстановени от рунически източници.
- Консорциумът Unicode, рунически знаци (U+16A0–U+16FF)
- Michael P. Barnes, „Руни: наръчник“ (2012)